За въпроси и поръчки 0882 254583

Прочутият кулен часовник Big Ben навърши 155 години

Няма нищо по-просто от кулния часовник. Един съвсем обикновен повишаващ редуктор, задвижван от пружина или тежест, малък възел (така наречения спусков механизъм или осцилатор), задържащ бързото развиване, и стрелка, която показва върху циферблат броя обороти на някоя от осите. И...нищо повече. Това устройство е открито през 10 век и си остава същото и до днес. Единствено се променяли начините за реализиране на отделните възли и компоненти. А големият проблем от началото, до ден днешен остава постоянната скорост, с която да се върти въпросният редуктор, тоест точността на часовника. Предизвикателство за десетки хиляди конструктори и изобретатели в продължение на 11 века. Всички те знаят, че споменатият спусков механизъм (някъде го наричат още задържащ) определя колко оборота ще извърши за денонощие редукторът и дали стрелката, свързана с него ще избърза или изостане. В продължение на 5 века се използва т.нар. шпинделова задръжка. Резултатите не са никак добри - отклонение от 20-40 минути на денонощие и дори повече се считало за нормално. Едва през 1583 г. Галилей открива теорията на махалото и Хюйгенс я прилага в часовниците. Експериментират се хиляди конструкции и точността постепенно нараства до няколко секунди. Резултатите са отлични, но към изобретателите се поставят все по-големи изисквания. Постепенно се изяснява, че ако махалото не се съприкосновява с други части от механизма по време на люлеенето си, тоест не се внасят външни смущения в хода му, то точността би била отлична. Формулира се идеята за създаване на свободен ход. Устройство, което би отговорило и на най-високите претенции. Защото прогресът се тегли напред от недоволните, търсещите, непокорните, борбените и желаещи още и още. И така, в края на 18 век всички опити да се осъвършенства часовниковият механизъм са насочени към конструиране на свободно люлеещо се махало (баланс).
Chasovnici-bg.com:Big-Ben-London.jpg
Но да прочетем какво пише в историята. На Уестминстърския дворец в Лондон още през далечната 1288 г. е монтиран едни от първите в Европа кулни часовници. Малко се знае за устройството и функциите му. Просъществувал до нещастната нощ на 16 октомври 1834 г., когато огромен пожар унищожава целия дворцов комплекс. Избраният по това време архитект Чарлз Бари е избран да построи всичко отново. За проекта на часовниковата кула е привлечен Аугуст Пъгин. Под негово ръководство е изградена високата 93 метра кула в готическо-викториански стил. Циферблатите на часовника с диаметър 7 метра се намират на 55 метра над земята и са изградени от 312 парчета млечно матово стъкло. През нощта се осветяват отзад с крушки и изглеждат фосфоресциращи. Цифрите в стилизиран древноримски шрифт са високи 61 сантиметра. Дължината на минутната стрелка е 4.2 метра, а на часовата - 2.7 метра. Ако сте от малкото щастливци, получили разрешение да посетят машинариите, ще трябва да изкачите всичките 334 стъпала, водещи до механизма. Там ви очаква нещо изключително. Най-големият и известен кулен механизъм в света (при пускането е бил номер 1, а сега на трето място), символ на часовникарското изкуство. Но случайно ли е създаден? Не, разбира се. Първо е формулирана задачата да се построи най-съвършеният, надежден и точен механизъм, включващ всички технически постижения до момента. Първият удар по камбаната при отбиването на часовете да е с отклонение не повече от секунда. Общо 14 изисквания. Поръчан е на майстора на морски хронометри Едуард Джон Дент (личен часовникар на кралица Виктория, изработил и астрономическия часовник на гринуичката лаборатория). Механизмът е почти построен по неговите чертежи, когато прочутият майстор умира през 1853 г. и делото е продължено от доведения му син Фредерик Дент. За късмет кулата все още не е завършена и има достатъчно време за настройки и усъвършенствания. Наблюдаващият всички работи Едмънт Денисон предлага някои промени, които се приемат. Изобретеният от Дент гравитационен принцип на задържащата система се сдобива с двойна трилопатна перка. При това устройство махалото се клати, използвайки постоянната сила на гравитацията, а енергията на тежестите завърта само стрелките, тоест разделени са напълно. Това решение представлява нов етап в развитието на часовникарската техника, а именно използването на свободния ход. Резултатът от новия принцип на работа е изключителната точност - отклонение от 0.2 - 0.3 секунди на денонощие. Махалото на часовника е дълго 4.4 метра и тежи 312 килограма, а периодът му на люлеене е 4 секунди (може би това е най-дългото и тежко махало в света). Общата маса на механизма е 5 тона. Стрелките се задвижват от 257-килограмова тежест, а биещите механизми за четвъртинките и за часовете - от по 1250 килограма всяка. Носещата рама е с размери 4.7 метра на 1.4 метра. Някои от зъбчатките са големи колкото колелата на парен локомотив. Навиването, което е един непосилен труд, до 1913 година е било ръчно с манивела и едва след това от електромотор. Забавна е и историята на камбаните. Първата, която е трябвало да бие часовете, е отлята с тегло 16 тона. Но още при пробите преди монтирането и, заради това, че чукът, с който се удря, е много тежък, се спуква. Новата, отлята от претопения метал, тежи 13.6 тона. Размерите са внушителни. Висока е 2.2 метра, а диаметърът в широката част е 2.9 метра. Пробите минават успешно, но само няколко месеца след откриването на часовника през май 1859 г. и тя се спуква. В продължение на 3 години биенето е изключено. Едва по-късно през 1863 година се сещат да завъртят камбаната на 90 градуса и чукът да удря на ново място. Звукът е малко дрезгав, но затова пък неповторим. Вече над 150 години! И кой знае защо, голямата Bell е наречена Big Ben. Дали е кръстена на комисаря по строителството Бенджамин Хол, който наистина бил огромен на ръст, или на тогавашния шампион по бокс Бенджамин Каунт. Колкото до четвъртинките от часа, те се отбиват върху четири по-малки камбани и се наричат "малките Бел".
Сега под името Биг Бен се разбира целият архитектурен комплекс северно от парламента на Англия и е един от символите на света. Символ на този свят, който живее, за да прогресира, без да забравя миналото.
А поврежда ли се този шедьовър на механиката? От статистиката можем да прочетем, че първата сериозна авария е станала в нощта на 5 август 1976 година. На 117-та годишнина от пускането на механизма в ход. Следствие на умора на материала валът на една от перките на въздушния регулатор се скъсва. Пораженията са големи. Но след почти 10 месеца всичко е възстановено и лондончани отново чуват звука на камбаните. През времето на ремонта стрелките се въртят от електромотори изкуствено. Механизмът е спиран още няколко пъти за по-дребни ремонти, както и за поддръжка. Всяка пролет циферблатите се мият от алпинисти. Една безплатна атракция! От 31 декември 1923 г. на камбанарията са поставени микрофони на BBC радио 4 и цяла англия чува биенето на камбаните в определени часове. Освен възторжените погледи на лондончани и гостите на града този символ на човешкия гений привлича вниманието и на измамниците. След Първата световна война доайенът на далаверата Артър Фъргюсън успява на няколко пъти да продаде Биг Бен (също и почти всички забележителности на Лондон) на наивни туристи от Америка. Изглежда думите му омайвали лековерните. Цената варирала от 5 хиляди до 50 хиляди долата според клиента. На всичкото отгоре мошеникът не е разобличен в добрата стара Англия, а е съден в Америка (само на 5 години) за същите престъпления и то едва когато избягва там, подгонен от закона и Склотланд Ярд.

www.chasovnici-bg.com

Google