За въпроси и поръчки 0882 254583

Часовниците IWC – 142 години история, написана от Паулу Коелю

Максимата „това, което не се купува с пари, се купува с много пари” е още по-актуална в наши дни. Днес почти всичко може да си купиш, стига да разполагаш с парите. „Почти”, защото здравето не фигурира в ценовата листа на неограничените възможности. Но да се върнем на същината, а тя е: имаме история, имаме пари и ни наричат IWC Schaffhausen. И имаме какво? Книга, разбира се, която да разкаже на света за първия ни часовник от 1868 година и останалите 142 години история.
Но кой да я напише? Някой инженер? Не, ще стане като четиво за младия часовникар. Някой писател – може! А какво ще кажете за писател, син на изтъкнат инженер. Бинго!
Именно на Паулу Коелю швейцарската марка IWC поверява задачата да напише 550 страници, озаглавени на дебела корица с името „IWC Schaffhausen". Engineering Time since 1868”.
Chasovnici-bg.com:paulo-coelho.jpg

Ако се запознаете с биографията на бразилския писател, ще разберете, че баща му Педру Коелю в действителност е изтъкнат инженер. Но именно родителите му се опитват да сложат ембарго над любовта към поезията и писането, когато малкият Паулу прави първите си опити върху белия лист хартия. Заради бунтарското му поведение даже го пращат три пъти в клиника за душевно болни, където Коелю-младши се запозната отблизо с електрошоковата терапия. Тези факти за най-успешния бразилски автор са публично известни. Но ако си направим частно заключение, може би Паулу Коелю е намразил инженерството заради баща си. Иначе сега да е станал съвременен алхимик, наледник на дарбата на отеца си.
Но да се върнем отново на същината. Имаме пари, имаме история, искаме книга. Три години, дебел хонорар (почти сигурно), известни имена и ето че „Engineering Time since 1868” вече е факт. Тя разглежда 142-годишната история на часовникарската компания от Шафхаузен. Трудът отнема на Паулу Коелю към 36 месеца, в които той описва произхода на отделните продуктови фамилии, а известният карикатурист Енки Билал илюстрира разказите с впечатляващи изображения. На помощ обаче идва Манфред Фриц, чието име върху корицата, забележете, е пред това на Коелю. Въпросният Фриц е роден в Германия през 1945 година и е автор на много публикации за часовници и часовникарската индустрия като цяло. Той пише “The Grande Complication from IWC”, отпечатана през 1991 година. Сега обаче се явява като главен редактор на Коелю.
Каквото и да си говорим за книгата на швейцарската компания IWC Schaffhausen, тя е произведение на изкуството. „Engineering Time since 1868” е завладяваща история, която ще се хареса не само на ценителите, но и на всички почитатели на луксозните марки.
Със своите 550 илюстрации и тегло от 4.4 килограма, книгата изглежда като скъпа енциклопедия, но и нещо много повече. В нея се разказва за един свят, който съществува от 1868 година, годината, когато International Watch Company е основана в Шафхаузен, Швейцария.
Като заглавие “Engineering Time since 1868” е оригинална, старателно проучена културна история за измерването на времето, подпечатана с „Made in Schaffhausen”.
Историята започва, когато преди 142 години на брега на река Рейн стъпва талантливият и смел часовникар от Бостън Флорентин Ариосто Джоунс. Именно тук, на брега на реката, 27-годишният американски инженер основава International Watch Company с намерението на комбинира швейцарското майсторство с модерните американски технологии за производството на механизми и части за пазара в САЩ. По това време заплатите в Швейцария са сравнително ниски и въпреки, че е готов с предлагането на квалифицирана работна ръка, много от часовниците се правят в домашни условия. Джоунс среща противопоставяне на плановете си във френскоговорящия регион, защото хората се страхуват за работата си, а американецът иска да открие фабрика, където да ги обедини.
През 1850 г. малкото колоритно градче Шафхаузен е застрашено да изостане от индустриалната епоха. В този момент Йохан Хайнрих Мозер, производител на часовници и индустриалец, прави огромна услуга на тези земи. Като пионер на белите въглища, той построява първата водноелектрическа централа в града и полага основите на бъдещата индустриализация. Мозер вероятно проявява интерес към амбициите на Джоунс, защото благодарение на двамата градчето разцъфва.
През 1869 година Флорентин Джоунс наема помещение в индустриална сграда, където стартира работа първата фабрика на IWC. Много скоро взима няколко стаи в Оберхаус, една от най-старите сгради в Шафхаузен. През 1874 година плановете са за нов завод, а мястото е купено от водноелектрическата компания на Мозер. То се намира непосредствено до брега на река Рейн. Година по-късно главният архитект на града завършва проекта, а през пролетта на 1875 година в дългата 45-метрова фабрика работят вече 196 души.
През 1880 година Йохан Раусхенбах-Фогел е производител на машини от Шафхаузен и поема ръководството на IWC. Четири поколения на фамилията Раусхенбах управляват IWC под различни имена.
Друга важна роля по пътя на успеха изиграва Урс Хаенги, който през 1883 година се присъединява към компанията и остава в нея 52 години. Той държи на разстояние чуждите интереси за придобиване на IWC, в интерес на благородната фамилия Раусхенбах.
През 1955 година след смъртта на баща си, ръководството поема Ханс Хомбергер – това е последният, трети наследник на Йохан Раусхенбах. Той прави ново крило на фабриката и създава пенсионен фонд за служителите. Освен това не спира да купува нови и нови машини, за да отговори на новите технологии за производство. Умира през 1986 година на 77 години.
Непосредствено преди и след Първата световна война Хомбергер-старши (баща на Ханс) създава жилищни сгради за работниците си, както и фонд за сираци и вдовици. На 1 април 1944 година в резултат на фатална грешка Шафхаузен е бомбардиран от американските ВВС. Една от бомбите пада върхи завода на IWC, разбива покрива и се заклещва между две греди. Експлозивът и обаче не успява да се взриви. Съседната сграда обаче няма този късмет и е напълно разрушена, като предизвиква пожар и в часовникарската фабрика, който бързо е потушен.
След Втората световна война компанията е принудена да промени своя фокус. Източна Европа пада под Желязната завеса, а икономиката в Германия е в пълна бъркотия. В резултат на това старите контакти и връзки с други страни на Стария континент, Северна и Южна Америка, Австралия, както и Далечния изток са възстановени.
През 70-те и 80-те години на 20 век швейцарските часовници претърпяват сериозни технологични промени. След въвеждането на миниатюрни електрически батерии в края на 40-те, този път индустрията се опитва да разработи по-голям хибриден баланс между точност, механика и електроника.
IWC успява да избегне сериозно инвестиране в скъпи и в крайна сметка неуспешни технологии като електронно контролирания баланс. Компанията разширява колекцията си с дамски часовници с механични движения. През 1973 година IWC е най-успешният производител в бранша от следвоенния период. По-късно цената на златото скача тройно, а цената на щатския долар спрямо швейцарската валута пада с до 40%. В резултат на това износът на часовници се увеличава с близо 250%. В същото време Япония залива пазара с евтини кварцови модели. За да оцелее, IWC въвежда редица промени, като пуска серия от висококачествени джобни часовници. Тогава си сътрудници с Фердинанд Порше относно дизайна и става пионер в създаването на първата титаниева гривна през 1978 година. И до ден днешен IWC има специална серия на Porsche Design.
През 1991 година директорът на IWC Гюнтер Блюмлайн основава LMH Group със седалище Шафхаузен. Групата притежава 100% от акциите на марката часовници IWC, 60% от Jaeger-LeCoultre и 90% от базираната в Саксония часовникарска марка A. Lange & Sohne. Всичките служители са около 1440 души.
През юли 2000 година LMH е купена от Richemont за 2.8 милиарда швейцарски франка. Независимо от поглъщането от Richemont, IWC продължава да се управлява от едни и същи кадри на LMH.

Автор: Мегамол за часовници www.chasovnici-bg.com

Google