Всичко, което трябва да знаете за хронографите
Доскоро се смяташе, че хронографът е изобретен от Никола Рийсек през 1821 г. за измерване на времето при конни надбягвания. Неотдавнашното откритие на още по-ранно устройство се дължи на тази история: инструмент за измерване на времето на Луи Моане, датиращ от 1816 г. (на снимката), създаден с благородната цел да подобри прецизността на морската навигация.
Възможността за измерване на части от изминалото време отличава хронографа от обикновения часовник. Можете да идентифицирате типичен хронограф чрез бутоните за стартиране, стоп и нулиране, разположени отстрани на корпуса, както се вижда на този модел на швейцарската марка Zenith.
На циферблата хронографите обикновено имат централно монтирана стрелка за изминали секунди и два допълнителни циферблата за измерване на изминали минути и часове. Ако има трети допълнителен циферблат, това почти винаги е непрекъснато работеща секундна стрелка, свързана с функцията за отчитане на времето на часовника.
За повечето е изненада, че хронографът е едно от най-предизвикателните усложнения за изпълнение на часовникарите. Разбира се, след като дизайнът на механизма е на място, производството му е лесно. Процесът на достигане до там обаче неизменно се описва от часовникарите като много по-сложен от създаването на турбийон (друг вид усложнение при часовниците). На снимката тук е красив хронографски механизъм от Patek Philippe.
Когато работите с вашия хронограф, вие по същество стартирате друг таймер в часовника си. От жизненоважно значение за тази операция е механизъм на съединител. Система, която позволява на хронографа плавно да се включва и изключва от основното движение на механизма, без да причинява хаос в нормалното отчитане на времето на часовника. Класическият метод използва подвижна предавка, която се движи през малка дъга и странично свързва и разделя зъбните колела на хронографа със зъбните колела за отчитане на времето. По-новият метод, въведен от Seiko през 1969 г., е вертикалният съединител, който използва триене между плоските повърхности на два диска за задвижване на хронографа. Първият метод, тъй като е по-традиционен и отнема много време за изработка, се счита за по-престижен. Вторият е много практичен, надежден и подходящ за промишлено серийно производство при часовниците. На снимката тук е версията на Omega с вертикална система на съединителя.
Когато бутоните отстрани на вашия хронограф са натиснати, те активират функцията на хронографа, но не директно. Вместо това, силата, която предавате на тласкачите, се подава през контролен център, който доставя регулиран импулс към съответните механизми, независимо от това колко сила действително сте приложили. Този контролен център може да бъде под формата на колонно колело или подредени гърбици. Колелото на колоната е по-трудно за производство и води до по-гладко и по-последователно усещане на потребителя при работа с тласкачите. Следователно се използва в хронографи от по-висок клас. Това движение от TAG Heuer показва колелото на колоната в синьо.
