Авиационните часовникови хронографи - необходимост или мода

Какви часовници носят летците и дали наистина хронографите, които имат претенции да са подходящи именно за тях, се държат добре в реални условия, сиреч - при полет? Ако се интересувате от часовници, вероятно често си задавате този въпрос.
Преди близо десет години германското издание ArmbandUhren получава разрешение да направи сравнителни тестове в реални условия на авиационни хронографи. Всичко се случва по време на състезание по висш пилотаж.
Доколко наистина авиационните хронографи със специални функции са подходящи за запаметяване на промеждутъчните времена? Необходими ли са въобще при полет зад границите бързото превключване на датата и местното време, въртящият се двупосочно ринг за изчисления с помощта на кръгова логаритмична линийка или тахиметричната скала за разчет на скоростите?
ВРЕМЕТО И РАЗСТОЯНИЕТО ЗА ХРОНОГРАФА
Ако попитате за това различни пилоти (да речем на Lufthansa) или участник в акробатични изпълнения с кварцов часовник, ще се почувствате разочаровани в известна степен. Там, където свободата изглежда безгранична, смисъл има само най-простичката функция на хронографа. Понякога спортните летци избират при излитане в района на летището навигационен комплект, който се състои от визуален план на полета, карти и часовник. Разстоянието от фактическата позиция на летището от набелязаната по този примитивен метод на картата точка се съгласува със скоростта на движение и като заключение се определя времето, за което например трябва да бъде достигната река или даден обект от наблюдателната вишка. Само в такава ситуация авиационните хронографи или часовници с двустранно въртящи се рингове решават актуалната задача при полет - маркиране на интервали от време, необходимо за изминаване на разстоянието. За разлика от часовниците за гмуркане, безупречното функциониране на летящия му побратим не е свързано непосредствено с тялото и душата на пилота, ала неправилно разчетеното заради неточността на часовника разстояние може да има неприятни последствия. Да речем - недостиг на гориво в резервоарите.
ТЕСТОВЕТЕ НА ХРОНОГРАФА
С това изпитание германците намират отговор на въпроса за точността на хода или допустимото натоварване на автоматичния авиационен хронограф при полет. Едно денонощие по-рано всички тествани инструменти за време са навити, след това без включване на функцията за хронографа е измерена точността на хода им при четири стандартни положения на корпуса в горно и долно положение на короната и циферблата. Величината на отклонението на хода при всяко положение е оценена и грижливо записана. Типично по германски.
В деня на тестването най-трудната задача е настройката на прибора за измерване на точността, монтирането на лаптоп и лазерен принтер директно на мястото на изпитанията. Десет минути преди началото на полета часовниците отново са сверени по радиочасовника DCF 77 и на отметката 0 секунди е натиснато стартовото копче , та механизма и хронографът да стартират действието си едновременно. Пилотите слагат часовниците и пристъпват към полета по зададената програма.
ХРОНОГРАФА ВЪВ ВЪЗДУХА
Фигурите, изпълнявани от самолета, се състоят от завъртане по надлъжната ос на корпуса, фиби и комбинацията от двата елемента. За да направят елегантния преход от единия към другия, летците често се намират надоло с главата, пикират или се набират вертикално на височина, което е трудно не само за двигателя, но и за човешката издръжливост. За значително натоварване при фигурните полети следва да се считат максималните стойности на ускоряването, допустими за самолета и пилота. Най-честата величина +6g и -3g означава, че се изпълняват фигури, които в зависимост от посоката на гравитацията при виражи увеличават масата на самолета шесткратно или създават тройно центробежно ускорение при полет в преобърната позиция.
След полета часовниците веднага се слагат на монтирания редом с пистата за излитане прибор за измерване на точността на хода, за да се сравнят показанията им с еталона за време, да се намерят възможните грешки и документално да се засвидетелства изоставането или спирането в работата на часовниците.
РЕЗУЛТАТЪТ
Без видими отклонения от времето на атомния часовник в режим хронограф от кокпита излязоха инструментите на Breitling, IWC, Zenith, Fortis, Sinn, Jacques Etoile и Tutima. Само този на Blancpain с възвратна функция по време на полет по необясними причини отказва да работи за минута и 27 секунди. За това време механизмът му би трябвало да спре напълно, тъй като централната му стрелка и постоянно въртящата се малка секундна стрелка продължават да спазват съответствието си. Изключването и на механизма на Frederic Piguet с добре фиксирани колонно колело, което управлява функциите на хронографа, е изумително.
Механизмът Lemania 5100, употребяван в моделите Fortis и Sinn, както и обзаведеният с колонно колело El Primero на Zenith теоретично трябва да са доста по-устойчиви срещу центробежните сили, но на фона на надеждността на далеч по-простичко устроения Valjoux 7750 на Breitling и Tutima наличието на колонно колело в дадения контекст няма особено голяма тежест.
Приборът за измерване точността на хода изяснява, че освен хронографите IWC, Sinn и Blancpain, всички часовници или механизми след едночасов полет имат проблеми с амплитудата на колебанията на баланса. В буквален смисъл балансът е изкаран от такт с екстремни натоварвания, което обаче не нарушава точността. Това говори изключително добре за потребителските качества на швейцарското производство. Още повече, че след няколко минути чакане всички баланси отново се връщат към обичайните си ход и амплитуди.

ZENITH EL PRIMERO RAINBOW FLYBACK
Пъстрият циферблат (зелено, жълто и синьо) на Zenith El Primero Rainbow Flyback не се приема с голям възторг от професионалистите. Четивността на този циферблат получава удовлетворителна оценка. За сметка на това добре е посрещната лекотата за използване на хронографа. Голяма похвала получават нефиксираните с резба големи бутони на хронографа - не е задължително авиационният хронограф да е подходящ за дълбоко гмуркане, но при необходимост от това действие би трябвало веднага да е готов за работа. Летецът, тествал този модел, смята бутоните бутоните му за прекалено големи и според твърденията му през цялото време на полета се е опасявал, че биха могли да се заклещят някъде в тясната кабина. Двете въртящи се страни и точно фиксираният ринг според летците не са особено практични.

IWC DOUBLE CHRONOGRAPH
Едва ли можем да упрекнем в недостатъчно опит с работата в духа на изискванията на военната авиация компанията IWC. В крайна сметка моделите Mark 9, 10 и 11 влизат в стандартното "снаражение" на летците от военно-въздушните сили на редица страни в света.
Split хронографът IWC Doppelchrongraph е без въртящ се ринг със скала, за сметка на това обковът му е меко желязо за защита от магнитното поле и бутоните на сплит хронографа не са фиксирани с резба, затова са и в постоянна бойна готовност. Механизмът на сплит хронографа с две централни секундни стрелки сам по себе си е доста силен аргумент, добре приет от летците. Обаче на никой от запитаните не му минава през ума за ползата от измерването на малки промеждутъци от време в пилотен режим. Ала фината сложна механика се приема добре.

BLANCPAIN 2100 CHRONOGRAPH FLYBACK
Към този хронограф се отнасят с голямо уважение. Въртящият се ринг отсъства и тук, бутоните на хронографа се фиксират с резба, но високото качество на огледално полираните повърхности веднага печели на този часовник прякора Ferrari. Едновременно и похвала, и критика заслужават широките силно светещи в тъмното стрелки, които обаче пречат да се видят показанията на циферблатите на хронографа. Най-интересният признак, че Blancpain 2100 Chronograph Flyback (както и този на Zenith) принадлежи към семейството на авиационните хронографи, в най-голяма степен е полезният механизъм, който дава възможност за връщане в изходно положение и мигновенно стартиране на централната секундна стрелка на хронографа с едно-единствено натискане на бутона.

BREITLING OLD NAVITIMER 2
Хронографът Breitling Old Navitimer 2 често е разглеждан като квинтесенцията на авиочасовниците. Трудно е обаче да го отнесем към тази целева група. Много пилоти откриват недостатъци в гъсто населения циферблат и многото скали, които пречат да се използват основните най-необходими функции на часовниците. Данните от инак хитрата кръгова логаритмична линия се четат лошо във вибриращия кокпит. В действителност я ползват твърде малко летци. При лошо осветено стъкло със сякаш двустранно изсветляващо покритие се явява голям недостатък. За сметка на това, летците, които изпълняват фигури дават положителна оценка на удобния за употреба ринг, който обаче се върти трудно и не се фиксира. Помощните циферблати с блестящ посребрен фон предизвикват спор, като повечето летци предпочитат напълно черен циферблат с бели стрелки и маркери.
Лекотата за определяне на времето е отчетена като задоволителна. Като вземем предвид лошото осветление в кокпита, всички биха предпочели по-обилно покритие с луминофор.

JACQUES ETOILE MONACO TRICOMPAC
Хронографът на Jacques Etoile във въздушната битка на часовниците с посрещнат с думите "великолепен е"! Той е с подходящ размер и класически дизайн. Благодарение на правоъгълната форма на бутоните на хронографа и малката им изпъкналост, летците не закачат нищо с тях на тясното си работно място. Четивността на показателите за време получават добра оценка. Сред недостатъците особено често пилотите изброяват лошата четивност на допълнителните циферблати с тънички посребрени стрелки. Минус е и отсъствието на скала за въртящ се ринг. Заради нея пилотите биха се лишили от и без това ненужния тахиметър. Като цяло Jacques Etoile Monaco Tricompax е по-скоро хронограф, който е дегизиран като пилотски, отколкото като истински авиаторски инструмент за време.

TITUMA FLIEGERCHRONOGRAPH F3
Tituma Fliegerchronograph F3 външно прилича на хронографа Jacques Etoile. Външно той дори не изглежда строго авиаторски в съвременния смисъл на часовниците от този вид. Хронографът на Tituma с неголемите си размери не показва от пръв поглед характерните си черти.
Четивността е подобрена значително благодарение на белите стрелки на допълнителните циферблати. И този инструмент за време също няма скала на безела си. Въпреки това, той е с червена нулева отметка, която е полезна при определянето на времето на полета и може да се завърта. Дотук добре, но липсва възможността да бъде фиксирана, така че данните от нея да се разчетат. Бутоните на хронографа стърчат прекалено извън корпуса и са толкова големи, че винаги можеш да ги закачиш някъде в тясното пространство на кокпита.

SINN EZM 1
Мненията за оперативния хронограф 1 на франкфуртската компания Sinn са противоречиви. От една страна всички хвалят несъмнения професионален дизайн на часовника, първоначално замислен за федералната охрана на бившата ФРГ. Летците виждат проблем в липсата на постоянно движеща се секундна стрелка, заради която е невъзможно едновременно да се определи дали работи механизмът. Заради отказа от допълнителни скали, Sinn Ezm 1 позволява да мерим времето само в пределите на един час, което не е достатъчни при изпълнението на многото, типични за един летец задачи. Въпреки това, всички участници в тестовете, в които Ви споменахме в началото на тази статия, са възхитени от невероятно добрата четивност на циферблата, особено в тъмни помещения. Удобно се оказва и разположението на бутоните от лявата страна на корпуса, тъй като по този начин рискът да се закачи за нещо е сведен до минимум.

FORTIS CHRONOGRAPH PILOT
Голяма част от летците признават този часовник за достоен да носи името "Официален хронограф за астронавти". Това е така заради функционалното разположение на допълнителните циферблати и професионалното оформление. Като за начало положителна оценка получават стъклото с изсветляващо покритие, аркото сияние на стрелката на тъмно и черният поглъщащ светлината фон на циферблата. Рингът е похвален за удобството при използване и възможността за фиксирането му. Относно неголемия размер на корпуса, не е задължително авоаторските модели да са големи, за да издържат в условията на всекидневните полети. А и малкият часовник е особено подходящ за тесния кокпит. Положителна оценка получават добрата четивност на циферблата, уредите на хронографа, доброто функциониране на бутоните, фиксираните резби на бутоните, подходящи за водолазите, за жалост, ако самолетът тръгне да пада във водата, за летците вече е късно да завиват бутоните на любимия часовник.

ИЗВОДА Е - НЕ СЪЩЕСТВУВА ИСТИНСКА ПОТРЕБНОСТ ОТ АВИАТОРСКИ ХРОНОГРАФ
Най-подходящ за летците се оказва контрастният дизайн на циферблатите, какъвто е случаят при IWC, Zenith, Jacques Etoile и Fortis. По-слабо впечатление прави часовникът на Breitling заради блясъка на часовата стрелка, което затруднява бързото определяне на времето, когато слънцето осветява циферблата. Хронографите на Blancpain са с широко и щедро луминисцентно (фосфорно) покритие на стрелките, което пък засенчва показателите на хронографа. Като цяло се оказва, че летците предпочитат неголемите часовници с малка маса. В това отношение упреците са към инструментите на IWC и Jacques Etoile, оказали се големички и тежки за пилотите.
Отрицателно се приема фиксирането с резба на бутоните при Blancpain, похват, който е уместен по-скоро за водолазните часовници, защото по време на полет просто няма време да се отвиват бутоните. В крайна сметка, ако разсъждаваме логично, ще си признаем, че всичко е въпрос на лайфстайл и не съществува истинска потребност от авиаторските часовници - хронографи.
Натоварванията при изпълнението на различни фигури от висшия пилотаж, преодолени от всички часовници, почти не се срещат при обичайните полети, а необходимостта точно да се определя интервалът от време в напълно контролираното въздушно пространство над Европа вече отдавна не съществува. За пилотите може би най-важно е да знаят точното време, показвано от бордовите часовници и прибори. Времената, когато самотният летец-изтребител, преминаващ над вражеска страна, е трябвало да се осланя предимно на часовника си, са останали безвъзвратно в миналото. Останал е само духът на авиационния авантюризъм и желанието да се покажеш с подходящия часовник.
Chasovnici-bg.com