Защо силиконовите каишки се наложиха толкова
Благодарение на новите технологии трайността на каишките от този материал е увеличена. Ще се увеличава търсенето на часовници със силиконови каишки, защото са много практични и това е каишката на младото компютърно поколение. Факт е, че гумата в неонови и наситени цветове се налага все повече и повече, но нейното приложение в часовникарската индустрия не е от вчера.

Историята на силиконовата каишка за часовници е тясно свързана с италианския бизнесмен Карло Кроко и часовникарския му бранд Hublot. В края на 1979 г. Кроко, вече установил се в Швейцария, се срещнал за първи път с Гуидо Гамберини, основател на фирмата, която навремето била известна главно като производител на екипировка и приспособления за гмуркане. Кроко разработил дизайн за необикновено луксозен часовник, съчетаващ златен корпус и черна силиконова каишка. Каишките се разтягали, обезформяли, а деликатните им повърхности се замърсявали лесно. За да подобрят продукта, Mestel и институтът за изследване на полимери в университета в Милано започват тясно съдрудничество, което накрая води до основаването на собствена лаборатория на компанията. Скоро станало ясно, че часовникът на Кроко се нуждае от специална гумена смес. Най-големият проблем за решаване бил контактът с кожата. С подобни трудности вече се бил сблъсквал и немският производител на пишещи машини Триумф Адлер, след като компанията му започнала да слага върху клавиатурата на пишещите машини гумено покритие, което оставяло приятно усещане върху пръстите на машинописките. За съжаление направените тестове скоро показали, че потта унищожава гумата. В крайна сметка специалистите успели да разработят формула, устойчива на стареене, озон и ултравиолетови лъчи. През следващите години материалът непрекъснато претърпявал подобрения, толкова много, че каучуковите каишки рядко се нуждаели от подмяна освен при изключителни обстоятелства. В производството на гумени каишки за часовници са включени многобройни фази. Започва се винаги с каландъра - приспособление с два цилиндъра от неръждаема стомана, всеки дълъг по един метър, които се въртят с противоположни посоки и с различни скорости. Доставен под формата на ролки, суровият материал се прекарва по няколко пъти заедно с пигментната микстура между валяците, като се нагорещява от триенето. Резултатът е перфектна хомогенна смес. Гумените плоскости се валцоват от каландъра, след това се нарязват на ленти с широчина приблизително 10 сантиметра, които после се пъхат директно в екструдера или се нарязват още веднъж по традиционен начин, докато всяко едно парче стане малко по-голямо от това на крайния продукт - каишка или компонент за каишка.

Преимуществата на гумените каишки на първо място се крият във факта, че те могат да се мокрят без вредни последици за тях. Дълготрайни са и много удобно пасват на ръката, без да причиняват алергия. Основният им недостатък е, че се вмирисват. Съвременните технологии вече позволяват една такава каучукова или силиконова каишка да изглежда визуално като кожена или метална, като това придава много елегантен външен вид. Каучукови каишки днес дефакто няма, защото силиконът е по-здрав. Продължават да ги наричат по този начин, защото това е възприетото, но самата материя е с много по-сложна формула и в зависимост от качеството се слага и съответната цена. Не всички са от един и същ материал. Има същи голямо разнообразие на качеството на тези каишки. Благодарение на новите технологии трайността им е подобрена. Принципно една такава каишка издържа стандартно от 3 до 5 години, но с времето се втвърдяват и се пукат. Най-големият им проблем са токите - като се скъсат, трябва да се купи нова каишка. Самите фирми производителки, и то почти всички, имат политика да накарат клиента не да смени просто каишката си, а да си купи нов часовник. Почти всички съвременни часовници са с интегрирани каишки със специфичен захват и самите те определят до голяма степен излъчването на часовника. Веднъж подменена с нещо друго, просто се променя самият часовник. Всъщност това важи в пълна сила за всяка каишка, независимо дали е кожена, текстилна, силиконова и други. По този начин се притиска клиента да си купи нов часовник. Поддържането на гумените каишки се извършва със стара четка за зъби, сапун и вода. Спиртът и всякакви препарати допринасят за стареенето на материала.
Най-издръжливи са металните верижки, но те периодично трябва да се почистват при специалист в помощта на ултразвук. За да се почисти от мръсотията, всеки вкъщи може да използва доброто старо средство - четка и сапун, но най-добрият метод е ултразвук. Има си специални химикали за това, а след като се полира, металът става като нов. Позлатата и оксидирането не могат да се полират, защото са само покритие, но те могат да се подложат на ултразвук.
Кожената каишка е елегантна и излъчва топлина, но е аксесоар, който трябва редовно да се сменя. Водата, слънцето и солта и оказват негативно влияние. Има някои инпрегнирани, но колкото по-далеч от течности и слънце го държим, толкова по-добре за тях. Една кожена каишка издържа година, максимум до три, няма значение от цената. Още повече, когато е по-скъпа, не можеш да покажеш престиж и класа с нещо миришещо и смачкано. Самият и външен вид се амортизира, преди да се е скъсала. Опитът показва, че дамските кожени каишки обикновено са много по-запазени. Текстилните изкарват по-дълго време от кожата, но също променят цвета и вида си. По принцип няма вечна каишка, независимо от материала.
Мегамол www.chasovnici-bg.com
Автор: Николай Христов

