Кой е часовникарят Philippe Dufour

Автор: Тодор Тодоров - Чочо

Наричат го капитана. Малко странно обръщение към един часовникар. Пък бил той, може би, най-добрият. Или не "може би", а наистина най-добрият! От живите!
Доста отдавна - на 18 юни 1996 г. съпругата ми пътува в чужбина и във вестник Suddeutchhe Zeitung прочита статия за изложение на механични часовници в Базел. Всичко представено беше много интересно, но приложената фотография показваше нещо непознато. Нещо, което в света на часовникарството не беше и помисляно. Часовник с два баланса! Какво е това? Кой го измисли и защо?
Тогава за първи път научих за Филип Дюфур (Philippe Dufour). Човекът легенда! При това жива легенда! Нека ви разкажа за него...
Ако се вгледате в картата на Швейцария и прокарате пръст по протежение на френската граница на около 60 км северно от Женева, ще намерите къде се намира долината Ла Вале де Жу. Разположена в планините Юра, там цари пълно спокойствие, а традицията в часовникарското изкуство е заложена по тези места още от 1740 г. Именно тук, селцето Льо Сентие, през 1948 г. е родена бъдещата легенда - Филип Дюфур. През 1967 г. Дюфур завършва с отличие местното часовникарско училище, като се справя професионално и с дипломната си работа, а именно изработването на джобен часовник. Първото работно място на Филип е в Jaeger leCoultre и не при кого да е, а при самия Габриел Локатели, когото по него време считат за един от най-големите специалисти в областта на часовниците. Любознателният Дюфур попива всичко, бързо израства и става майстор в IWC Schaffhausen, като започва често да пътува между вирджинските острови, Лондон и Франкфурт. С времето разбира, че серийното производство не импонира на схващанията му за прецизност и финес. Завръща се в Швейцария и известно време работи за Gerard Genta, Audemars Piguet и реставрира десетки сложни часовници за Освалдо Патрици (аукционна къща Patrizzi & Co.). Докато се труди, за да осигури финанси за семейството си, Дюфур конструира джобен часовник, минутен репетир, чиито части на механизма са изцяло направени на ръка в малката му работилничка от самия него. Часовникът носи звучното има Grande et Petite Sonnerie (нещо като Висок и нисък тон). От Audemars Piguet веднага поръчват на Филип да изработи за тях още 5 броя от същия часовник. През следващите 6 години (1982-1988 г.) Дюфур полага неимоверни усилия, за да изпълни заявката.

Изработката на един такъв екземпляр отнема 2000 часа- точно една година труд. Поради скромността му въпросните часовници дори не са надписани с името му. Ценителите обаче добре знаят кой е техният създател. И така... Авторитетът на майстора вече е пораснал и името Philippe Dufour се споменава с още по-голямо уважение. През 1989 г. вече набрал достатъчно кураж, Филип взема важното решение никога повече да не работи за някого другиго. Започва да отделя време, за да усвои програмата AutoCad, неоценим помощник на всеки съвременен конструктор. Успоредно с това разработва нов механизъм, този път на ръчен часовник, първия в света минутен репетир, наречен отново Grande et Petite Sonnerie. Швейцарецът показва творението си за първи път на изложението в Базел през 1992 г. и успява да зашемети света с майсторството си. Часовникът е без циферблат, който да скрива механизма. Цифрите са апликирани на предното сапфирено стъкло, също и секундната скала. Стрелките, с особено източена форма, са изработени от стомана и оцветени в синьо. Абсолютно всички детайли на изключително сложния механизъм се виждат е работят пред погледа на ценителите. А частите, от които е изграден, надхвърлят 400 компонента. Задният капак на ръчния екземпляр е също стъклен. Капаците са изработени от 18 карата злато, а каишката е от ръчно ушита крокодилска кожа. Механизмът е с 35 камъка. Навиването е ръчно и е с резерв на хода за 38 часа. Балансът извършва 21 600 колебания в час. При натискане на един декоративен бутон, дискретно монтиран на коронката на часовника, се задейства вграденото биещо устройство. Фин и нежен звук от двете камбанки (Sonerie) се разнася и гали ухото. Първо се отбива часът, после четвъртинките с двойни удари и накрая минутите след последната четвърт. А за финал на кодата ще споменем и цената. Поемете въздух! Цифрата е 600 000 щатски долара. Капитанът Филип Дюфур е награден със златен приз за технически иновации. Ако смятате обаче, че след този небивал успех часовникарят на часовникарите се е изчерпал, не сте познали. Само четири години по-късно, през 1996 г., отново в Базел, Philippe Dufour отново е на върха. Този път той умайва посетителите с новия си модел, наречен Duality (двойнственост). Това е часовникът с два баланса, два анкъра и две анкърни колела. Задвижването е от една пружина. Миниатюрен диференциал от 21 части разделя движението към двете колебателни системи, като по този начин те са абсолютно независими една от друга. Мнозина биха попитали какъв е смисълът на конструкцията. От историята знаем, че през 1801 г. великият Абраам Луи Бреге изобретява турбийона с цел да се неутрализира смущаващото влияние на земното притегляне и да пошиви точността на часовниците. Една импровизация на тази тема е въпросният Duality. Теоретично отклонението на единия баланс ще се компенсира от другия и обратно, т.е. часовникът ще е по-точен. Пак от историята се знае, че първата подобна конструкция е реализирана през далечната 1933 г. в училището, където е учил Филип. Творението представлява джобен часовник, единствен по рода си и може да бъде видян в експозицията на Международния музей на часовниците в Ла Шо дьо Фон. Едва през 1996 г. Дюфур реализира идеята в ръчен часовник с диаметър 30 мм и дебелина 4 мм. Задвижването е от една пружина. Миниатюрен диференциал, състоящ се от 21 части, разделя движението към двата баланса, чиито колебания са 18 800 пъти за час. С едно навиване часовника работи безотказно 36 часа. Колелата му лагеруват върху 40 камъка от рубин. Изработката е изключително фина - мостовете на механизма са с декорация Cote de Geneve (красиви успоредни линии), а името на производителя и поредния номер са гравирани върху тях. Капаците са златни или платинени. Дизайнът също впечатлява - малкият секундар е позициониран на 7:30 часа, а стрелките са стил Dauphin (с форма на кама), синьо оцветени. Циферблатът е посребрен, с релефни цифри и знаци. Задният капак е прозрачен и може да се наблюдава движението на балансите. "Това са две сърца, които работят заедно и си помагат едно на друго", казва създателят за творението си. Ръчно съшитата каишка от крокодилска кожа се закопчава със специална катарама. Часовникът се произвежда само по поръчка и струва 95 000 долара. До сега са изработени само 10 броя.
Поучвайки живота и делото на Капитана - Philippe Dufour, стигаме до извода, че е особняк, който обича да плува срещу течението, но го прави със самочувствието на много знаещ и можещ. Обича да стои отстрани и да се наслаждава на изумлението на публиката. Докато швейцарската часовникарска индустрия се бори да впечатли купувачите с безброй усложнения и екстри по моделите си, колко нужни, е друг въпрос, то най-великият прави обратното. През 2000 година на изложението в Базел той представя третия си модел Simpliciti (простота). Един екземпляр, изключително прост като механизъм, с ръчно навиване и малка секундарна стрелка, без никакви екстри и ефекти. Авторът го оприличава на съветския модел Ракета от 60-те години на миналия век. Много надежден и сигурен. Само дето "Простотата" е изработен с несрещан финес и прецизност - в стила на забравените традиции от началото на миналото столетие. Всички фаски са заоблени, полирани до блясък и с изумителни остри рогца, нещо невъзможно при серийната изработка. Стоманените детайли и главите на болчетата са с огледален блясък. Механизмът е с диаметър 30 мм и дебелина 4 мм. Балансът прави 18 000 колебания за час. Колелата лагеруват върху 21 камъка. С едно навиване часовника работи 52 часа. Мостовете са изработени от традиционното немско сребро, прецизно драснати с Cote de Geneve. Златни плочки с името на майстора и поредния номер лежат във фрезовани легла, закрепени от четири тъмносини винта. Реглажна стрелка (регулира точността) няма. Две микротежести са монтирани ексцентрично на спиците на балансовото колело и със завъртане променят избързването и изоставането на часовника. Спиралата е Nivarox и с крайна крива на Breguet. Тези технически решения определят изключителната точност на механизма. Циферблатът е изработен от твърдо сребро, с вълнообразни линии в средата. Стрелките са с форма Dauphin и са синьо оксидирани. Капаците имат диаметър 34 или 37 милиметра и се изработват от бяло, червено, жълто злато или платина. Каишката е черна или синя, изработена от крокодилска кожа. В зависимост от материалите, цената варира от 40 000 до 60 000 швейцарски франка, но не всеки може да си го купи. Годишно се изработват едва 25 броя, според последната информация поръчки вече не се приемат. В заключение в този бизнес са нужни постоянство, усет, може би малко талант, кураж и много упорита работа. Зрънце лудост също помага, но накрая всичко това донася и малко радост. Остава ни само да завиждаме на щастливците, имали шанса да държат в ръцете си създадените от Майстора на майсторите часовници. Човекът, който увековечава традициите на Ла Вале де Жу, живата легенда Philippe Dufour - Капитанът.

www.Chasovnici-bg.com