Тиктакането през вековете

Часовникарството е сред най-авторитетните занаяти през средновековието. Върху една немного популярна литография от 15 век, наречена "поглед върху живота през средновековието", е изобразен майстор, измерващ ъгъла на слънцето със слънчев квадрант, за да свери фенерния часовник, който току що е изработил по чертежа до него. Преклонението пред уникалните способности на майсторите часовникари не намалява през последните 10 века, които се изработват и непрекъснато усъвършенстват механичните часовници. А развитието на теорията и практиката на производството им има пряка връзка с техническия прогрес на човечеството. Може би затова ценителите и любителите на това изкуство продължават да се увеличават през вековете. И наистина любовта към механизма, който живее с цъкането си, поместен в най-причудливи капаци от скъпо дърво, мрамор, порцелан, кристал и злато, украсени с емайл, скъпоценни камъни и слонова кост, с пеещи камбанки и латерни, се превръща в мярка за вкус, култура и благосъстояние на собствениците. За читателите, както и за специалистите ще бъде интересно да научат откога има достоверни данни за времеизмерването и как оттогава досега са се усъвършенствали приборите, наречени часовници. Затова ще си позволим на приложим една кратка хронология на основните жалони, които трасират пътя на часовникарското изкуство през вековете.
На седми октомври 3761 г. пр. Хр. започва отчитането на времето по юдейския календар. От 3000 г. пр. Хр. шумерите използват времетраенето за изтичането на водата от определен съд като мярка за време, а от 2679 г. пр. Хр. в Китай се използват слънчеви часовници. Така столетия наред хронометрията се движи в орбитата на слънчеви, водни, огнени и пясъчни часовници. Те са родени в Китай, Индия и Египет. Но ерата на истинското им развитие започва след усъвършенстването на технологиите и изобретяването на различни механични системи и устройства. През 725 г. в Китай изработват воден часовник с механична задръжка. Първият механичен часовник, задвижван с тежести, започва да работи в Англия през 1284 г. През 1288 г. денонощието се разделя на 2 по 12 часа, а кулните часовници получават механизми за биене през 1310 г. Енергията на навитата пружина е открита около 1451 г.

През 1459 г. парижанинът Жан Льобюр построява преносим часовник с медна кутия и камбана. Около 1480-1511 г. в Нюрнберг, Германия, се изработват първите преносими часовници от Петер Хенлайн, които имат формата на яйце. Те притежават само една стрелка и показват времето приблизително. Стенните часовници с тежести се появяват през 1540 г. От 1573 г. съществува най-старото доказателство за появата на минутната стрелка. Изобретен е балансът. Охлювидният барабан и животинското въже се въвеждат за изравняване на тягата на пружината през 1580 г. В джобните часовници пружината се използва след 1618 г. През 1583 г. небезизвестният Галилео Галилей открива теорията на махалото. Тя се публикува едва през 1638 г. в издадената в Холандия негова книга и е свързана с работата му в областта на физиката, като съдържа и обосновки за науката динамика. През 1597 г. италианският учен използва спирала от свински косъм и баланс. Още по това време Франция е извор на модата, затова именно там през 1630 г. започват да украсяват часовниците с емайлови рисунки. Ерата на джобните часовници с двойни капаци идва през 17 век. През 1651 г. Ханс Бушман изобретява годишните часовници, а 7 години по-късно швейцарецът Грюе въвежда веригата с отделни звена. Стоманената спирална пружина е на ход през 1659 - 1671 г. Изобретена е от холандеца Кристиан Хуйгенс, но това авторство се успорва от Роберт Хук и Томас Томпион. Точността се повишава значително и в 1680 г. се въвежда минутката стрелка в центъра на циферблата. Около 1700 г. в джобните часовници се прилага стъкло за защита на стрелките вместо употребявания до тогава планински кристал. Изобретен е прототипът на анкърния механизъм. През 1704 г. Никола Фатио получава дупчен камък от рубин за лагеруване на осите. И едно име, известно и днес като часовникарска марка - Джордж Грейм през 1715 г. изобретява анкърния механизъм за махални часовници. Томас Томпион го усъвършенства по-късно, а след още 10-тина години Грейм на свой ред подобрява идея на колегата си и цилиндровият ход става факт. През 1724 г. Жан Батист Дютертр построява ход дуплекс. Кукувичката е немско изобретение. Първият такъв часовник се появява през 1730 г. и е въведен от Франц Кетерер от Шварцвалд. 80 години след това Пиер льо Роа от Париж усъвършенства свободния ход за малки механизми и го монтира през 1766 г. на морски хронометър. Друго незабравимо име в часовникарството е Абрахам Луи Перле, който през 1780 г. предлага автоматичното поднавиване, доусъвършенствано по-късно от Бреге, конструирал репетир с гонг от струна 3 години по-късно. Въобще ролята на Бреге е огромна. През 1790 г. той предлага парашутния механизъм за предпазване на механизма от удар. Същата година Томас Иърншоу предлага приложим в практиката хронометров ход. 5 години по-късно Бреге прави ново откритие, но този път с турбийона, изобретение, което ще патентова през 1801 г. Също така предлага т. нар. спирала Бреге, която се използва и до днес. Щифтовият ход е открит през 1798 г. от швейцареца Перон. Rienssees патентова съвременния хронограф през 1821 г. През 1830 г. компанията Breguet представя часовник, който се навива и сверява от една коронка, а след 9 години Карл Аугуст от Мюнхен произвежда часовник, който се навива автоматично от галванични батерии. Неговият съгражданин професор Щайнхайл през 1843 г. открива часовника "майка", който може да управлява вторични часовници от разстояние. През 1872 г. берлинският майстор часовникар Тиде предлага часовника да се постави в херметична кутия и понижено атмосферно налягане (около 400 мм живачен стълб). През 1889 г. Зигмунд Рифлер открива т. нар. суспансион на Рифлер за астрономически часовници. По-късно Лудвиг Щрасер го подобрява. През 1901 г. е патентован механизъм с махало и електромеханично задвижване, а 20 години след това е поставена основата на кварцовите часовници. Масово производство на ръчни часовници с автоматично навиване започва от 1924 г. От 1954 г. водещи швейцарски фирми експериментират часовници с камертонен механизъм. През 1960 г. разработват живачни, сребърно-окисни, а по-късно литиеви батерии за ръчните часовници. През 1966 г. Girard Perregaux изработва механизъм с 36 000 колебания в час.
Изброените изобретения и усъвършенствания на часовниците са извършвани от учени и отделни майстори изобретатели. Като един от символите на научно-техническия прогрес, те са прилагани в производството на стотици работилници, предприятия и фирми.

Още за развитието на часовникарството през вековете