Чудакът Джордж Даниелс

Разказ за най-известния и най-титулуван часовникар експерт в света.

Замисляли ли сте се защо някои хора са толкова различни от нас, че ги наричаме "чудаци"? Дали заради това, че в техния свят ние, обикновените, не можем да влезем и само надзъртаме през вратата? А там обитателите са все творци - писатели, артисти, композитори, конструктори и изобретатели. А тези, последните, сядат над чертожния лист, чертаят, изчисляват, трият с гумата и пак чертаят. После вземат парче желязо или месинг. Пилят, струговат, пробиват, фрезоват и така част по част, бурмичка след колело, капаци след оси и накрая се получава - часовник. Поне така прави нашият герой от заглавието - Джордж Даниелс.

И така, през 1927 г. в Лондон е роден той - малкият Джордж. Расте в бедност и Дикенсова среда. Познава още от детските си години големите изпитания на живота - война, нищета, глад, алкохолизма на баща си, шамарите. Каква наистина тъжна участ...Но може ли нещо да сломи мечтата му. Та той още на 5 годинки вижда за пръв път механизъм на джобен часовник и е завладян за цял живот от тази "цъкаща вселена". По-късно чете всичко, което му попадне за часовниците (а на английски е писано твърде много), и се научава да ги поправя. След Втората световна война купува скромна работилничка и минава на реставрация. По-късно отваря антикварен магазин и забогатява. Но продължава да работи много и упорито. И така става най-известният и титулуван "часовникар" в света - експерт номер 1. Не случайно вече 35 години консултира известната световна аукционна къща Sothby`s. Шефовете на този най-реномиран търговски център за търговия със старинни предмети твърдят, че без Даниелс не биха продавали антикварни часовници. Защото авторитетът на къщата се пази много ревностно.
Но чрезмерният му талант не стои мирно. През 1969 г. конструира и изработва първия свой часовника с марката Daniels-London. А после още един и още един. До 36 броя, всеки от които различен от другия. Преди години на аукцион в Ню Йорк един от тези уникати е продаден за 285 000 долара, а е купен преди това от Даниелс само за 1900 английски паунда.
Но конструирането е едно, а изобретяването - съвсем друго. И понеже "шило в торба не седи" в средата на 70-те години на миналия век изкустният майстор сътворява т. нар. "коаксиален ход". Тук няма да го разглеждаме в подробности. Само бегло ще обясним, че единият импулс е като при "свободния швейцарски ход". Трябва да се отбележи, че според общоприетото разбиране през последните 200 години няма изобретен и реализиран друг достоен ход. Дори през 1999 г. фирмата Omega пусна на пазара малка серия часовници със задръжката на Даниелс. Упоритият изобретател чака своя триумф повече от 25 години, но нищо не сломява гордия му дух - той е убеден, че през следващите години неговият "ход" ще завладее света.
Но да видим - как се постига този успех? Ами много просто! Цял живот майсторът прекарва по 12 часа в ателието си и работи без почивка. От години обещава да е по-разумен, но защо ли все престъпва думата си? Не приема всеки, който иска да го види - за да не се разсейва. Използва само най-качествени материали. Има дузина чудесни машини и непрекъснато се мести от чертожната маса на някоя от тях. Все това твърди, че цялата конструкция е в главата му и не му дава мира. Дали това не го прави най-капризния майстор, най-упорития часовникар.
Като признание за приноса му към часовникарското изкуство, вече дълги години Даниелс е член на Ордена на Британската империя, а през 2010 г. беше избран за негов командир.
И днес макар и 85-годишен, все още работи и е запланувал да направи осем уникални часовника.