Водолазните часовници
Преносимите джобни часовници, а от стотина години насам и ръчните часовници се появяват като символ на социален статус и дълго време остават привилегия на най-висшите прослойки на обществото. С течение на времето обаче те се превръщат в неизменна част от инструментариума на представителите на различни професии, свързани с постиженията на научно-техническия прогрес. Появяват се часовници, създадени специално за въздухоплаватели, изследователи, мореплаватели, лекари, железничари и други. В действителност те се различават от обикновените си събратя не толкова по отношение на механиката или конструкцията си, колкото по допълнителните циферблати и безели за отчитане на параметри в права зависимост от единиците за време. За една малка група хора обаче това не е достатъчно. Техните часовници трябва да бъдат истински професионални инструменти, на които да могат да поверят живота си в една враждебна за човека среда - морските дълбини.
Водолазните часовници са сред най-късно появилите се професионални времеизмервателни уреди и това лесно може да се обясни с факта, че масовата практика на автономни подводни спускания датира сравнително отскоро. Всъщност първите такива образци са създадени в началото на 30-те години на 20 век за военни цели. За пионер се счита Omega с модела Marine, създаден през 1932 г. за подводни дейности. Горе-долу по същото време италианската фирма Panerai, официален доставчик на военния флот на страната, също разработва часовник за водолази, който, освен че остава водонепропусклив на дълбочина от 200 метра, е и луминисцентен. През 50-те години по поръчка на френското правителство специално за бойните плувци на страната Blancpain създава превърналия се в легенда модел Fifty Fathoms, Rolex представя Submariner на изложението в Базел, а суперагентът Джеймс Бонд го слага на ръката си още в първия филм за агент 007 и го нови близо 20 години. През 60-те с разширяването на мащаба на подводните работи в океаните се очертава необходимостта от разработване на по-издръжливи часовници за работа на големи дълбочини. Това води до появата на първите свръхиздръжливи модели като Rolex Sea-Dweller 2000 и Omega Seamaster Professional, които издържат на налягане до 600 метра. Днес водолазите разчитат предимно на компютри за подводни дейности на производители като Suunto, Uwatec, Mares, Pelagic и Seiko, но все още залагат и на традиционните механични водолазни часовници като на допълнителна осигуровна в случай на повреда на електрониката.
Макар и често сходни на външен вид, истинските водолазни часовници се отличават съществено от тези с определена степен на водонепропускливост. В действителност надписът Water Resistant, последван от дълбочина в метри на циферблата означава, че въпросният часовник не е водолазен. Професионалните хронометри за подводна работа са обозначени с Diver`s и дълбочина в метри, като, разбира се, това не е гаранция за автентичност - такава може да получите единствено от лицензиран представител на производителя. Всъщност двата типа часовници са създадени въз основа на различни стандарти - ISO 2281 за водоустойчиви и ISO 6425 - за водолазни, като във втория случай на проверка за съответствие с критериите се подлага всяка произведена бройка. Както може да се предположи, основните изисквания за водолазните часовници са свързани със запазване на херметичността в условията на високо налягане във водна среда. Инструментите преминават тестове за надеждност при продължителен престой във вода, за конденз, за издръжливост на короните, за издръжливост на свръхналягане, за устойчивост на термичен шок, за устойчивост в магнитно поле, за издръжливост на механични въздействия (удар), за издръжливост в солена вода и други. Освен това водолазният часовник трябва да разполага с приспособление за фиксиране на показания за време със защита срещу неволно преместване (например еднопосочно въртящ се безел), разграфено до 60 минути с ясни отметки на всеки 5 минути. Часовниците се тестват и за видимост на показанията, като в условията на пълен мрак човек трябва да може да разчете от разстояние 25 сантиметра времето (часовата и минутната стрелка трябва ясно да се различават), предварително фиксираното време, индикация за работа (обикновено секундна стрелка) и индикация за изтощаване на батериите, ако има такива.
За мнозина повечето от тези критерии вероятно изглеждат странни или ненужни, но всеки един от тях е формулиран и включен в стандарта на базата на опита, трупан в продължение на десетилетия от поколения водолази от целия свят, за да допринесе за създаването на един истински професионален часовник за водолази.
Chasovnici-bg